История

Дядо Методий Кусевич отправи през 1914 г. (след двете Балкански войни!) следните пророчески слова (какво се случи с романтичния на вид ловец и съпругата му през лятото на 1918 всички знаем, също така съдбата на империята му не е тайна...):
"...Руския император рече на всеуслишание: „ще се накаже България". Наказа се. Кой я наказа? — Този, който огласи, че ще бъде наказана.
Защо се наказа България? — За непослушание, Добре. В чие време се наказа? - Во време, когато бяха на власт слепите русофили. Какви по-послушни хора на руската дипломация можеше да им даде царят, а в негово лице - българският народ? По-послушни, по-слепи русофили от цанковисти и народняци немаше българския народ, за да ги даде на руската дипломация.

Ама... 16 юни !

Добре. Руската дипломация с императорът се разсърдиха на България за тая дата, за инцидента съ сръбските и гръцките войски. Русофилското правителство не било причастно в тоя акт. Нападението станало без негово знание.
Кой създаде тая катастрофална дата? - Неотговорни фактори. Кои са тия фактори? - Бил царят и генерал Савов и некои си други.
Харно, добре. Да речем, че това е така.
Ако е виноват българския цар, ако е виноват генерал Савов или некой друг, що са виновати българите в Македония и Добруджа? Що са виновати жените, момите и децата гдето публично ги безчестят? Що са виновати със стотици хиляди невинни българи, мъже, старци, баби, жени, деца и бебета, та са подложени на ограбване, на побоища, на оголване, на затваряне, на изтезания и на избиване?
Императорът рече: „Ще се накажат". Защо ги наказваш, императоре, православни царю? В какво са виновати тия нещастници, тия православни славяни? В какво са се провинили, с какво ти са сгрешили? — „Каква по-голема вина от това, че са българи, че не искат да станат гърци, сърби, ромъни! Какво по-престъпно провинение от това, гдето те желаят да се присъединят към България"?
„По моя воля и разпоредба се смаза главата на тия проклети като змия българи, требва да им се смаже и опашката за да не могат да шават. Такава е моята воля, на цар православен и славянин!"
Жумете! Това е правда, това е християнство, това е човещина, култура и цивилизация (руска)?
Где в Немско, във Виена или Берлин, ще намерите такава милост, такова покровителство, такава правда, такава толерантност? Не отивайте в Немско! Там нема православие, нема християнство, нема славянство, каквито ги има в Петербург! Тичайте, бе българановци, при руската дипломация! Где ще намерим ние по-добри покровители за нашето унищожение?
За тия страшни грехове, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на руско-японската война. Много по-страшен!

Във време на руско-японската война, за греховете извършени (1903 г.) от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламсдорфа, Богъ я наказа със загубата на флотата, на Порт-Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за направата на която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина - двесте хиляди храбри руски мъже.
За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието?
Величието на руската империя се дължи на „теократизма". Основата върху която се съзида великата руска империя и върху която се крепи, беше режима на „теокрацията": да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава. „Не нам, не нам, Господи, но имени Твоему“ - погрома на Бълга­рия и унищожението на българите-христиани от Македо­ния, извършени от мене, императора и моята камарила.
Тая основа - „теократизма“— окончателно е разрушена от речения грех.
Следователно, руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне.
Както се образувала, така и ще се разложи.
Виждам нейното разгромяване и разпадане!
Всичките крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. Отъ Малорусия се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказъ. Владенията й в дълбоката Азия хвръкнуват. Сибиръ отива на Япония и на Китай.
От Русия ще остане едно Московско царство.

„Плачу и рыдаю егда тоя разгром вижу и помышляю!“
Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на руската империя.
„Истината за виновника на погрома на България е ясна, казва Негово Блаженство, като бел ден. Затова всеки я знае“.
Който е приятел на руския народ и не се надее да получи от руската дипломация некой „бакшиш“, той нема да прикрива и да премълчава „с небивал стоицизъм“ тая истина, но ще я каже на всеуслишание.
Негово Блаженство нали знае писанието? - „Ако ние умолчим, камение возопиет“ (Лук. 19; 40.)
Кое беше в интереса на Ниневитяните: това ли, гдето отиде пророк Йона да им каже, че Бог ще унищожи техния град поради греховете им, или онова, ако премълчеше тая истина „с небивал стоицизъм“ и погинеше града с жителите? В първия случай, те се покаяха и се спасиха; в втория случай, те щеха да погинат.
Ние казваме откровено и в техните очи истината, дано се покаят и се спаси Русия от предлежащия погром.
Правим това, изповедваме открито и в очи истината, с „небивал стоицизъм“. Защото не сме навикнали да бъдем фалшиви, лицемерни русофили; защото се отвращаваме от ордени; защото тия награди се дават по преимущество за подлизурство и низкопоклоничество и предателство.
Само когато ти си окачиш на гвоздей съвестта, само в такъв случай руската дипломация ти окачва орден на гърдите, в знак, че ти си работил в неин интерес, като нейно слепо оръдие, в ущърб интересите на своето отечество.
Ние сме без ордени истинските русофили, приятели на добрия и славен руски народ!..."

Митрополит Методий Кусевич из Прилеп, старозагорски владика