ПРЕДИ 3 ВЕКА МОСКОВСКОТО ЦАРСТВО СЕ ПРЕИМЕНУВА на РУСКА ИМПЕРИЯ. Оттогава приблизително датират и мераците на руската власт - имперска , съветска или президентска да държи България под своя контрол чрез подставени лица и правителства, които обслужват руските, а не българските национални интереси.
Превземайки Волжска България и унищожавайки българската идентичност руският император започва да се нарича и български цар. Оттук и мераците на Русия да "освободи" и българите в Дунавска България. Оттук започват и спекулациите, че населението отвъд Дунав е "православно и славянско", но не и българско, а българите са "татари", каквито са всъщност покорителите преди руската инвазия на Волжска България - теза, взета днес на идеологическо въоръжение от македонските ни "братовчеди".
Екатерина Велика продължава политиката на Петър Първи и оформя руската стратегия за завоюване на Цариград и целите Балкани. Тя се състои в унищожаването на възможността за българско национално възраждане с идеята за възстановяване на Византийската империя под пряка руска зависимост. За тази цел жертвана трябва да бъде именно България.
И така се започва...
След всяка война с Османската империя от началото на 19-ти век руските войски се изтеглят и привличат /повличат след себе си хиляди български бежанци от разрушените български градове и села.
1829 г.- След свършването на успешната война с Османската империя и сключването на Одринския мерен договор, Русия обезоръжава българското опълчение, което воюва на нейна страна за българското освобождение, арестува водачите му и ги праща на заточение в Сибир. Те повече не се връщат в България. Руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия като ги обвинява в неподчинение, кражби и дезертьорство, защото те искат да продължат битката за освобождението на България. Но към тях се обръща генерал Дибич с думите: "Българи! Стойте си мирни, че ще обърна топовете си и ще ви избия!"
На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднение в политическо отношение“. Това става традиция и през следващите 2 века просто защото местното население е много по-свободно от руските крепостни селяни вкарани насила в армията. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в Източна Тракия, с което засилват започналата изселническа вълна.
1828-1829 г.- Русите отвличат над 100 000 български семейства за да ги заселят в опустошените и ненаселени степи на Южна Украйна и в Крим, където са прогонили и избили голяма част от местното татарско и мюсюлманско население.
1830-40 г. – Руските власти в новозавладените земи на Северен Кавказ прогонват голяма част от черкезите в Османската империя, които се заселват в българските земи. По късно черкезите формират основния башибозук, който вилнее в българските земи.
1861 г. - Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”, в която се описва нерадостната съдба на българите изселници в руските пустини и се призовава народът не се подвежда под призивите на руските власти за изселване в Русия. В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. „Преселение в Русия...“ предизвиква широк отзвук сред българската общественост и през следващите години редица публицисти като Васил Попович, Любен Каравелов, Христо Ботев, пишат по тази тема и разобличават тази антибългарска руска политика. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена, което и става.
1861 г. - руския консул в Цариград – княз Лобанов издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Това става за наказание - заради обявената независимост на нашата църква на „Българския Великден“ през 1860 г.
1870 г. - граф Игнатиев протестира срещу чл.10 от султанския ферман за учредяване на Българска независима Екзархия от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към независимата българска църква.
1872 г. - по искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици отново са заточени в Измир.
1872 г. - Руската църква и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква.
1872 г. - граф Игнатиев след лична визита до султана отстранява Махмуд Недим паша, по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой се избира български екзарх на основание на фермана.
1873 г. - граф Игнатиев предлага на турската съдебна власт Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен убиец. Империята не успява да подкупи апостола на българската свобода, който е републиканец и ненавижда азиатския деспотизъм на Северната империя, а и заради думите на Апостола, предадени от Захарий Стоянов: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае, че месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхштадско споразумение за поделяне на Балканите - сфера на влияние на Австро-Унгария са Западните Балкани- Босна и Херцеговина, Македония и Албания, а на Русия - Мизия и Тракия.
1877 г. - подписана е Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална война против Турция да завземе Северна България. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма "славянска4, т.е. българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
Януари 1877 г. - руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен по телеграфа за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на решенията на Цариградската посланическа конференция, предвиждаща създаване в границите на Българската Екзархия и по-широко - в цяла Мизия, Тракия и Македония на голяма Българска автономна област, която пак под натиска на Русия е разделена по меридиана на две части - Западна и Източна България, като очевидно в Източната част руската империя се надява да създаде своя „задунайска губерния“ – с други думи васален протекторат. Още на следващия ден Игнатиев внушава на султана, че Русия няма да допусне разпокъсване на Османската империя, ако Султанът обяви създаване на Конституция с равни права за всички народности в Империята, което и става на другия ден и така Цариградската конференция е провалена.
1878 г. - На рождения ден на руския император 19.02./3.03.1878 г. съвсем умишлено Игнатиев заставя Османската империя , изправена пред военен разгром да подпише един прелиминарен мирен договор без никаква юридическа стойност, в който от България са отнети Северна Добруджа в полза на Русия и Поморавието с Ниш в полза на Сърбия и са ни придадени като компенсация територии в Беломорието и Албания, в които българи няма или са незначително малцинство.
На Берлинския мирен конгрес, Русия взима от Румъния Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила като зона за влияние на Австро-Унгария, както Игнатиев обещава на Цариградската конференция.
1885 г. - България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор. Турция е заплашена от Англия и отказва.
1885 г. - Русия подтиква геополитическата си слуга Сърбия да ни нападне в гръб, докато българската армия е на турската граница. Преди това за да обезглави българската армия е изтеглила целия си офицерски състав.
1886 г. - Русия и нейните български слуги и агенти организират преврат в София за сваляне на княз Александър Първи Български. Стефан Стамболов като председател на народното Събрание прогонва превратаджиите.
1886 г. - След избора на княз Фердинанд, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години.
1888 г. - руски агенти убиват българския пълномощен представител в Цариград Вълкович, турската полиция ги залавя, но след груба дипломатическа намеса са натоварени на руски кораб и върнати в Русия.
1889 г. – Отново руски платени убийци отравят Захари Стоянов в Париж.
1895 г. - Платени от Русия македонстващи убиват сваленият от власт по заповед от Петербург бивш български президент-министър Стефан Стамболов в София.
1903 г. - При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта - съгласно Райхщадското и Будапещенското споразумения между двете империи за поделяне на българските земи.
1909 г. - Руският император е възмутен от обявяването на България а царство – цар може да бъде само всеросийският господар!
1909 г. - Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато.
1912 г. - България влиза в капана на своите съседи като се съгласява на дележ на Македония и под натиск на руското правителство. Фердинанд е подкупен с „личен заем“ от 3 млн. златни франка. Балканската война започва с огромни успехи, но те биха били много по-големи, ако не бяха предателствата на някои генерали – платени руски агенти. Например генерал Радко Димитриев забавя изключително много атаката на Чаталджанската укрепена линия и това дава възможност на турците да прехвърлят мощни подкрепления от Мала Азия в защита на Цариград. Опасявайки се от това, че българите могат да влязат в Цариград, руският император изпраща Черноморския флот на Русия в защита на турската столица, която смята за перла в руската, а не в българската корона.
1913 г. - Русия подкрепя Сърбия и Гърция вероломно да нападнат и задържат окупираните български територии, а в последвалата война окуражава Румъния да ни нападне в гръб, за което получава южна Добруджа.
1915 г. и 1916 г. - Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби Варна и Балчик.
3-ти март 1918 г. - България със съюзниците принуждават Руската империя да сключи с тях Брест-литовският мирен договор, който освобождава от руско робство Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия.
1918 г. - руски агенти провокират Войнишкото въстание.
1923 г. - СССР-Русия организира септемврийското въстание
1925 г. - агенти на СССР-Русия извършва атентат в църквата „Света Неделя“ - най-големият терористичен акт в историята на света до 11.09.2001 г.
1944 г. – СССР обявява война и окупира България, въпреки че поддържа редовни дипломатически отношения по време на цялата Съветско-германска война.
1944-1947 г. - СССР окупира България и с помощта на своята колониална администрация - БКП организира червен терор довел до избиването на целия български политически, военен, стопански и културен елит - близо 30 000 българи...
1946 г. - Под натиска на СССР е взето решение за силово налагане на македонско национално съзнание на българите, живеещи в Горноджумайска област сменят се паспорти, емисари от Скопие започват да преподават в български училища на "родния" македонски език на местните хора, както и на „македонска“ история.
1946 г. - Самата българска история се фалшифицира изцяло в съветски дух.
1948-1956 г. - Сталинският терор води и до икономическа катастрофа и първи фалит на съветска България.
1956 г. - фалшиво размразяване на терора и укрепване на тоталитарната власт на руската колониална администрация. България продължава да бъде с ограничен суверенитет чак до падането на комунизма.
1958 г. - стратегическият златен резерв на България от около 24 тона злато, формиран преди 9 септември 1944 г. е предаден на СССР "за съхранение". Впоследствие се оказва, че по-време на престоя си в СССР около 2 тона са "изчезнали".
1960 г. - Поради прикрития фалит на социалистическа България Тодор Живков нарежда в пълна секретност този резерв да бъде продаден на СССР за да спаси икономическия фалит на страната. Дори по време на двете национални катастрофи, никоя власт не си е позволявала да посегне на златния резерв.
1989 -1991 г. - Разпадането на СССР и съпротивата на новопоявилото се гражданско общество дава възможност да се провалят комунистическите планове да останем страна с ограничен суверенитет и в България да започне преход към демокрация и пазарна икономика.
1992 г. - сваляне на първото демократично некомунистическо правителство след 1944 г. в синхрон с падането на антикомунистическите правителства в цялото бивше постсъветско пространство - в Полша, Грузия, Азербайджан, в самата Руска федерация и др., което няма как да не сочи дългата ръка на престъпните руски служби.
1995-1997 г. - правителството на БСП осъществява опит за реставрация на съветския социализъм в България, което води до втори пореден икономически фалит на страната само в рамките на 7 години.
2001 г. - Филиалът на КГБ в София организира връщането на бившия български цар с идеята да предотврати втори мандат на успешно справилото се с икономическата катастрофа правителство на ОДС с лидер Иван Костов. Изборният проруски комунистически преврат е успешен. В България настъпва времето на популизма и започва пълзяща реставрация към съветското минало.
2005 г. - Руско-съветската колониална администрация в лицето на БСП се връща на власт с помощта на другите две проруски партии - НДСВ и ДПС.
2009 г. - Създаване на ГЕРБ като "дясна" алтернатива на провала на компрометираната поради корупция "Тройна коалиция".
2009-2013 г. - Първото правителство на ГЕРБ провежда колебливи реформи, които не се харесват на реставраторските проруски сили, целящи ускорено връщане на България в руската зона на влияние. Затова с помощта на руското посолство е организирали Февруарския метеж и Костинбродския изборен преврат през 2013 г. ГЕРБ разбира, че е силно зависим от руската пета колона, настанена по всички етажи на законодателната, изпълнителната, съдебната власт, в тайните служби, прокуратурата и в огромната държавна и местна администрация.
2013-2014 г. – Правителство на втората „Тройна коалиция“ ускорява по руски натиск политиката на реставрация на авторитаризма, но бива посрещнато с мощни граждански протести , които продължават цели 405 дни до разпадането на тройната коалиция. Причина е неспособността на правителството да управлява при положение ,че не разполага с легитимност нито в страната, нито сред евроатлантическите ни партньори.
2014-2016 г. - Второто правителство на Бойко Борисов действа в началото на започналата вече руска агресия в Украйна и интензифицирана хибридна война против слабите звена в евроатлантическата общност – на първо място това е България.
2016 г. - Руска хибридна операция за избор на проруския президент Румен Радев е повод Бойко Борисов за втори път да подаде оставка. Това задава тона на трайна нестабилност на България и влиза в руските планове за дестабилизация на целите Балкани.
2017-2021 г. – Трето правителство на ГЕРБ в коалиция с Обединени патриоти. Продължава руската хибридна агресия и засилен натиск върху България, включително и с помощта на откровени руски агенти сред коалиционните „патриоти“. Бяха възобновени мегакорупционните руските енергийни проекти - Балкански поток, който е единствено в интерес на планираната руска агресия в Украйна. България плати 3 милиарда лева за изграждане на този руски проект, заобикалящ от юг Украйна без надежда да възстанови в скоро време тази огромна инвестиция. Русия осъди България за недоставения реактор за „Белене“ и оттам загубихме още 1.2 млрд. лв. Вина за това има правителството и лично премиера , но и чиновници, които зад гърба на министър разписват анекс в полза на Русия, а не на НЕК.
2022 г. - Русия започна необявена война против Украйна и едностранно прекрати доставките на природен газ за България, въпреки договора. Но руската агентура в служебните правителства на Радев и досега твърди, че не ние трябва да съдим Руската федерация, а тя може да ни осъди, защото не сме се съгласили на нейните нови условия в нарушение на подписания договор!
